evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
5.04.2017 г., 23:40 ч.

Контрасти 

  Поезия » Философска
227 2 6

Генка Богданова

 

Есен e! Дървото пак  е оголяло!
Посърнало, унило, чака зима бяла.

С пръсти вледенени вятърът го брули,

със саван мъглата сива го забули.

Примирено сякаш края си очаква,

гарван на върха му жално го оплаква…

 

Ала  пролет нежна го целуне страстно,
с ласка го погали слънчицето ясно
и  рояк надежди -  пъстри пеперуди,
от студа пленени,  за живот се будят.
Пак цъфти дървото - още по красиво
и за плод се готви – весело и живо.

 

Тъй и ти, Човече, в бури и неволи,

за момент  изгубил за живота воля,

тъжно се прощаваш със деня пореден,

с чувство на обречен и на непотребен.

Като, че за тебе слънцето не грее.

Като, че за  сбогом птицата ти пее…

 

Но усмивка топла, ласкава, човешка,

бързо ти напомня, че това е грешка.

Че след всяка болка и след изпитания,

преражда се душата пълна със желания,

със надежди нови и с мечти красиви,

за да изживее нови дни  щастливи.

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??