Генка Богданова
Есен e! Дървото пак е оголяло!
Посърнало, унило, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът го брули,
със саван мъглата сива го забули.
Примирено сякаш края си очаква,
гарван на върха му жално го оплаква…
Ала пролет нежна го целуне страстно,
с ласка го погали слънчицето ясно
и рояк надежди - пъстри пеперуди,
от студа пленени, за живот се будят.
Пак цъфти дървото - още по красиво ...