Контрасти
Генка Богданова
Есен e! Дървото пак е оголяло!
Посърнало, унило, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът го брули,
със саван мъглата сива го забули.
Примирено сякаш края си очаква,
гарван на върха му жално го оплаква…
Ала пролет нежна го целуне страстно,
с ласка го погали слънчицето ясно
и рояк надежди - пъстри пеперуди,
от студа пленени, за живот се будят.
Пак цъфти дървото - още по красиво
и за плод се готви – весело и живо.
Тъй и ти, Човече, в бури и неволи,
за момент изгубил за живота воля,
тъжно се прощаваш със деня пореден,
с чувство на обречен и на непотребен.
Като, че за тебе слънцето не грее.
Като, че за сбогом птицата ти пее…
Но усмивка топла, ласкава, човешка,
бързо ти напомня, че това е грешка.
Че след всяка болка и след изпитания,
преражда се душата пълна със желания,
със надежди нови и с мечти красиви,
за да изживее нови дни щастливи.
© Генка Богданова All rights reserved.
