25.11.2023 г., 7:50  

Контрасти

768 0 0

Само Господ може да ме съди

и само Той знае за моментите ми трудни

когато и да погледна нагоре към небето

Го усещам не с мозъка, а със сърцето.

 

А тук долу нищо ново, не мога да опиша

и това което виждам и което чувам

кара ме да се бунтувам, предпочитам да сънувам

освен когато на природата ни се любувам.

 

Черно и бяло, нощ и ден, богат беден

всеки твой ден може да е последен

и всяко чувство цвят, мечта или куплет меден

да се сблъскат с празен поглед леден.

 

А докато си жив, лети натам не спирай

през девет планини в десета в райските земи

крилата разпери над океани и морета

и чак до края на света приятелю стигни.

 

Преплетени злощастно възходи и неволи

оплетени мистично окаяни съдби

и няма тук значение кой с кого се бори

щом тръгнал е по пътя към безсмъртието си.

 

И само времето ще отличи един истински

от милиони други самозванци и позьори

а вътре в племето вече вижда се безсилие

защото се разделяме на чужди и на свои.

 

В безбрежното море от изтерзани души

ни давят слепи глупци и взимат нашите мечти

те с изкуствени лица, постоянно сменят маски

фалшивите герои с лъжливата окраска.

 

От древни времена било е тъй и ще остане

един друг избиват се за пустото имане

а други неуморно плуват тихо под вълните

но в черното небе за тях по-ярки са звездите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...