25.11.2023 г., 7:50  

Контрасти

770 0 0

Само Господ може да ме съди

и само Той знае за моментите ми трудни

когато и да погледна нагоре към небето

Го усещам не с мозъка, а със сърцето.

 

А тук долу нищо ново, не мога да опиша

и това което виждам и което чувам

кара ме да се бунтувам, предпочитам да сънувам

освен когато на природата ни се любувам.

 

Черно и бяло, нощ и ден, богат беден

всеки твой ден може да е последен

и всяко чувство цвят, мечта или куплет меден

да се сблъскат с празен поглед леден.

 

А докато си жив, лети натам не спирай

през девет планини в десета в райските земи

крилата разпери над океани и морета

и чак до края на света приятелю стигни.

 

Преплетени злощастно възходи и неволи

оплетени мистично окаяни съдби

и няма тук значение кой с кого се бори

щом тръгнал е по пътя към безсмъртието си.

 

И само времето ще отличи един истински

от милиони други самозванци и позьори

а вътре в племето вече вижда се безсилие

защото се разделяме на чужди и на свои.

 

В безбрежното море от изтерзани души

ни давят слепи глупци и взимат нашите мечти

те с изкуствени лица, постоянно сменят маски

фалшивите герои с лъжливата окраска.

 

От древни времена било е тъй и ще остане

един друг избиват се за пустото имане

а други неуморно плуват тихо под вълните

но в черното небе за тях по-ярки са звездите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...