Само Господ може да ме съди

и само Той знае за моментите ми трудни

когато и да погледна нагоре към небето

Го усещам не с мозъка, а със сърцето.

А тук долу нищо ново, не мога да опиша

и това което виждам и което чувам

кара ме да се бунтувам, предпочитам да сънувам

освен когато на природата ни се любувам.

Черно и бяло, нощ и ден, богат беден

всеки твой ден може да е последен

и всяко чувство цвят, мечта или куплет меден

да се сблъскат с празен поглед леден.

А докато си жив, лети натам не спирай

през девет планини в десета в райските земи

крилата разпери над океани и морета

и чак до края на света приятелю стигни.

Преплетени злощастно възходи и неволи

оплетени мистично окаяни съдби

и няма тук значение кой с кого се бори

щом тръгнал е по пътя към безсмъртието си.

И само времето ще отличи един истински

от милиони други самозванци и позьори

а вътре в племето вече вижда се безсилие

защото се разделяме на чужди и на свои.

В безбрежното море от изтерзани души

ни давят слепи глупци и взимат нашите мечти

те с изкуствени лица, постоянно сменят маски

фалшивите герои с лъжливата окраска.

От древни времена било е тъй и ще остане

един друг избиват се за пустото имане

а други неуморно плуват тихо под вълните

но в черното небе за тях по-ярки са звездите.