25.11.2023 г., 7:50  

Контрасти

758 0 0

Само Господ може да ме съди

и само Той знае за моментите ми трудни

когато и да погледна нагоре към небето

Го усещам не с мозъка, а със сърцето.

 

А тук долу нищо ново, не мога да опиша

и това което виждам и което чувам

кара ме да се бунтувам, предпочитам да сънувам

освен когато на природата ни се любувам.

 

Черно и бяло, нощ и ден, богат беден

всеки твой ден може да е последен

и всяко чувство цвят, мечта или куплет меден

да се сблъскат с празен поглед леден.

 

А докато си жив, лети натам не спирай

през девет планини в десета в райските земи

крилата разпери над океани и морета

и чак до края на света приятелю стигни.

 

Преплетени злощастно възходи и неволи

оплетени мистично окаяни съдби

и няма тук значение кой с кого се бори

щом тръгнал е по пътя към безсмъртието си.

 

И само времето ще отличи един истински

от милиони други самозванци и позьори

а вътре в племето вече вижда се безсилие

защото се разделяме на чужди и на свои.

 

В безбрежното море от изтерзани души

ни давят слепи глупци и взимат нашите мечти

те с изкуствени лица, постоянно сменят маски

фалшивите герои с лъжливата окраска.

 

От древни времена било е тъй и ще остане

един друг избиват се за пустото имане

а други неуморно плуват тихо под вълните

но в черното небе за тях по-ярки са звездите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...