18.06.2012 г., 10:07

Контрастно утро

772 0 0

Контрастно утро

Всяко утро с нещо...

може да ни изненада.

Нощта си бе бая горещо -

на съседската, правиха ù серенада.

 

Хмм - Мисля си...: „ Ретро - даже много!

Особено пък и сега във вЕкът този…

Романтика?! На някой пука ли му? И на кОго?

Ами то с тези хомоти от фискални коловози...?”

 

Не можах от въпросите си да заспя.

Въртя се! Мисля… ехеее… за едни неща…

За клепача нежно дърпа ме Съня:

- Хайде де! Излез на логиката от пещта!

 

Заспал съм после... И това е явно!

…не чух финала силен на баладата.

С лъчите първи се събудих - плавно...

Станах - Пия си кафето до оградата...

 

Пак си мисля: „Ееех, урбанизация ...

Човек от серенадата една,

изпада в умиление… та чак е в екзалтация…

Ама то на... Времена… и времена…!”

 

Вайкам се: „Кое и как ли от това ще ни опази?

Напрегнатост излишна, нерви – тежки срещи…

Балансът не излиза! Колата пак зацапа свещи...”

Иии… тутакси по ръката сякаш нещо ме полази?!

 

От пред бях - във моята градинка

Викам да го шляпна - ей така себично

и поглеждам - просто механично…

а то… обикновена седмоточкова калинка.

 

С форма на кола от фешън, ретро рали…

С цветове в червено и черно - направо си бе класическо

И до серенадата снощи… близко е? Нали?

Ееех… какво утро-контрастно с нашето Днес – техническо.


Rygit



Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Grazhdanska/Kontrastno-utro/155815.html#ixzz1y3RWieXw

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ригит Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...