18 jun 2012, 10:07

Контрастно утро

  Poesía » Civil
773 0 0

Контрастно утро

Всяко утро с нещо...

може да ни изненада.

Нощта си бе бая горещо -

на съседската, правиха ù серенада.

 

Хмм - Мисля си...: „ Ретро - даже много!

Особено пък и сега във вЕкът този…

Романтика?! На някой пука ли му? И на кОго?

Ами то с тези хомоти от фискални коловози...?”

 

Не можах от въпросите си да заспя.

Въртя се! Мисля… ехеее… за едни неща…

За клепача нежно дърпа ме Съня:

- Хайде де! Излез на логиката от пещта!

 

Заспал съм после... И това е явно!

…не чух финала силен на баладата.

С лъчите първи се събудих - плавно...

Станах - Пия си кафето до оградата...

 

Пак си мисля: „Ееех, урбанизация ...

Човек от серенадата една,

изпада в умиление… та чак е в екзалтация…

Ама то на... Времена… и времена…!”

 

Вайкам се: „Кое и как ли от това ще ни опази?

Напрегнатост излишна, нерви – тежки срещи…

Балансът не излиза! Колата пак зацапа свещи...”

Иии… тутакси по ръката сякаш нещо ме полази?!

 

От пред бях - във моята градинка

Викам да го шляпна - ей така себично

и поглеждам - просто механично…

а то… обикновена седмоточкова калинка.

 

С форма на кола от фешън, ретро рали…

С цветове в червено и черно - направо си бе класическо

И до серенадата снощи… близко е? Нали?

Ееех… какво утро-контрастно с нашето Днес – техническо.


Rygit



Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Grazhdanska/Kontrastno-utro/155815.html#ixzz1y3RWieXw

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ригит Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...