Контрастно утро

Всяко утро с нещо...

може да ни изненада.

Нощта си бе бая горещо -

на съседската, правиха ù серенада.

Хмм - Мисля си...: „ Ретро - даже много!

Особено пък и сега във вЕкът този…

Романтика?! На някой пука ли му? И на кОго?

Ами то с тези хомоти от фискални коловози...?”

Не можах от въпросите си да заспя.

Въртя се! Мисля… ехеее… за едни неща…

За клепача нежно дърпа ме Съня:

- Хайде де! Излез на логиката от пещта!

Заспал съм после... И това е явно!

…не чух финала силен на баладата.

С лъчите първи се събудих - плавно...

Станах - Пия си кафето до оградата...

Пак си мисля: „Ееех, урбанизация ...

Човек от серенадата една,

изпада в умиление… та чак е в екзалтация…

Ама то на... Времена… и времена…!”

Вайкам се: „Кое и как ли от това ще ни опази?

Напрегнатост излишна, нерви – тежки срещи…

Балансът не излиза! Колата пак зацапа свещи...”

Иии… тутакси по ръката сякаш нещо ме полази?!

От пред бях - във моята градинка

Викам да го шляпна - ей така себично

и поглеждам - просто механично…

а то… обикновена седмоточкова калинка.

С форма на кола от фешън, ретро рали…

С цветове в червено и черно - направо си бе класическо

И до серенадата снощи… близко е? Нали?

Ееех… какво утро-контрастно с нашето Днес – техническо.

Rygit