DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
4.07.2018 г., 1:11 ч.

Копче 

  Поезия » Любовна
426 0 2

Спомням си онзи тротоар с натежалите плочки -

стъпили върху земята.

Точно там падна копчето от шарената ми рокля и се загуби.

Но косите ми - ах, косите ми! - осветени от нощната жар

още помнят дъха ти.

Тези плочки - шахматна дъска и до тях старата улична лампа.

Още ми говорят за лудостта и за копчето, което намирам в джоба ти..

Как в един миг се завърта света с безброй обороти - и се пръска.

После свети като звезда и диктува следващият ход от тази дъска.

Би могло да се каже, че докосваш небето! 

После ситен дъжд от очите се рони и се влива в морето.

Ах, косите ми! Ах, посивели! -

не се решат със гребен и днес.

Те са кичур - сноп от треви върху възглавницата за 

спомен.

01.07.2018г

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Людмил, че си посетил моята скромна страница! След твоето включване мога само да замълча - в тишина. Всяка дума би била излишна...
  • ""Как бих могъл да устоя и на косите ти!
    Атлазно чудо със сандалово ухание.
    Едва ли трепетната длан ще се насити
    да пие нежното им, изгревно сияние...
    И ако с връхчета на пръстите немирни
    докосна струнки сребърни, а те свенливо,
    с тъга изхлипат в нисичка октава...
    не се срамувай от среброто, мила!
    Харесвам те. Обичам те, Такава! ""
Предложения
: ??:??