Спомням си онзи тротоар с натежалите плочки -
стъпили върху земята.
Точно там падна копчето от шарената ми рокля и се загуби.
Но косите ми - ах, косите ми! - осветени от нощната жар
още помнят дъха ти.
Тези плочки - шахматна дъска и до тях старата улична лампа.
Още ми говорят за лудостта и за копчето, което намирам в джоба ти..
Как в един миг се завърта света с безброй обороти - и се пръска.
После свети като звезда и диктува следващият ход от тази дъска.
Би могло да се каже, че докосваш небето!
После ситен дъжд от очите се рони и се влива в морето.
Ах, косите ми! Ах, посивели! - ...