Копче

Jul 4, 2018, 1:11 AM

Poetry » Love

427 0 2

Спомням си онзи тротоар с натежалите плочки -

стъпили върху земята.

Точно там падна копчето от шарената ми рокля и се загуби.

Но косите ми - ах, косите ми! - осветени от нощната жар

още помнят дъха ти.

Тези плочки - шахматна дъска и до тях старата улична лампа.

Още ми говорят за лудостта и за копчето, което намирам в джоба ти..

Как в един миг се завърта света с безброй обороти - и се пръска.

После свети като звезда и диктува следващият ход от тази дъска.

Би могло да се каже, че докосваш небето!

После ситен дъжд от очите се рони и се влива в морето.

Ах, косите ми! Ах, посивели! -

не се решат със гребен и днес.

Те са кичур - сноп от треви върху възглавницата за

спомен.

01.07.2018г

Please sign in with your account so you can comment and vote.

DORA.1 (Тодорка Атанасова)

2018-07-16T11:02:12+03:00

Благодаря ти, Людмил, че си посетил моята скромна страница! След твоето включване мога само да замълча - в тишина. Всяка дума би била излишна...
Brezar111 (Людмил Нешев)

2018-07-13T19:37:48+03:00

""Как бих могъл да устоя и на косите ти!
Атлазно чудо със сандалово ухание.
Едва ли трепетната длан ще се насити
да пие нежното им, изгревно сияние...
И ако с връхчета на пръстите немирни
докосна струнки сребърни, а те свенливо,
с тъга изхлипат в нисичка октава...
не се срамувай от среброто, мила!
Харесвам те. Обичам те, Такава! ""