Копнеж
Ще бъдеш вятъра в косите ми обичан
и дълго чакан да разпръсне самотата.
С копнеж да съм желаното момиче
и по-добра за теб от Светлината.
Да ме измият хиляди морета,
за да съм по-солена и прекрасна от сирена.
Да скрива само пяна голотата
и омагьосан да си вечно влюбен в мене.
Усмивката ми нежно да те топли -
да нямаш нужда от уханно лято.
И устните, оставили печата върху твоите -
да те изпълват и без тях да е самотно.
Да спрат ръцете да ти служат,
ако откажеш с пръсти да ме галиш.
Краката ти въобще да не помръднат,
решиш ли някога да ме оставиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
