Копнеж
Ще бъдеш вятъра в косите ми обичан
и дълго чакан да разпръсне самотата.
С копнеж да съм желаното момиче
и по-добра за теб от Светлината.
Да ме измият хиляди морета,
за да съм по-солена и прекрасна от сирена.
Да скрива само пяна голотата
и омагьосан да си вечно влюбен в мене.
Усмивката ми нежно да те топли -
да нямаш нужда от уханно лято.
И устните, оставили печата върху твоите -
да те изпълват и без тях да е самотно.
Да спрат ръцете да ти служат,
ако откажеш с пръсти да ме галиш.
Краката ти въобще да не помръднат,
решиш ли някога да ме оставиш.
© Петя All rights reserved.
