23.04.2013 г., 22:52 ч.

Копнеж 

  Поезия » Бели стихове
636 0 0

Повиках те. Но беше твърде рано.

Различно бе. Във време разпиляно.

Изгубих те. Сред думи - шепоти

в цигарен дим от вчерашни желания.

Поиска ме. Не бях готова.

Желаех да си тръгна - преди да съм дошла.

Наказвах себе си - за грешки и предишни рани.

Оставих сянката си - да ти напомня тайната ни в съня...

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??