Повиках те. Но беше твърде рано.
Различно бе. Във време разпиляно.
Изгубих те. Сред думи - шепоти
в цигарен дим от вчерашни желания.
Поиска ме. Не бях готова.
Желаех да си тръгна - преди да съм дошла.
Наказвах себе си - за грешки и предишни рани.
Оставих сянката си - да ти напомня тайната ни в съня...
© Сиана Петкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
