Apr 23, 2013, 10:52 PM

Копнеж 

  Poetry » White poetry
635 0 0

Повиках те. Но беше твърде рано.

Различно бе. Във време разпиляно.

Изгубих те. Сред думи - шепоти

в цигарен дим от вчерашни желания.

Поиска ме. Не бях готова.

Желаех да си тръгна - преди да съм дошла.

Наказвах себе си - за грешки и предишни рани.

Оставих сянката си - да ти напомня тайната ни в съня...

© Сиана Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??