Повиках те. Но беше твърде рано.
Различно бе. Във време разпиляно.
Изгубих те. Сред думи - шепоти
в цигарен дим от вчерашни желания.
Поиска ме. Не бях готова.
Желаех да си тръгна - преди да съм дошла.
Наказвах себе си - за грешки и предишни рани.
Оставих сянката си - да ти напомня тайната ни в съня...
© Сиана Петкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
