30.04.2009 г., 18:02

Копнеж

1.2K 0 2

                         Копнеж

 

 

Да любиш,

                   значи да си птица,

да мразиш,

                   значи да си мрак.

Да те обичат,

                   значи си сияние,

да те мразят, 

                   значи си мерзост.

 

Да имаш

                  първия полъх на вятъра,

да имаш

                  първата капка роса,

да имаш

                  първата усмивка в утрото,

да имаш

                  първия полет на духа.

 

Това е великото

                  отъждествяване с Безкрая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...