Копнеж
Поседнал в пейката самотна,
в градчето тук, полу-щастлив,
попивах гледката страхотна
насред планинския масив.
И дълго хълмите сравнявах
с заоблените ти гърди
и как седлата меко лягат
по ханша в талията ти.
Но най-приличат ми двуполите
високо вдигнати била
на задника, за който молих се
във шепите си да сбера.
Поляна гола е коремът ти,
а под венериния хълм
дерето влажно ще поеме ли,
набъбнал, пролетния кълн?
Докато хълмите заничах
(за целомъдрен си е грях),
до мен бе седнало момиче,
вплътило целия ландшафт!
Със гръб към родните балкани
и с поглед влажно-закачлив,
то бе мехлем за мойте рани
и ме направи най-щастлив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
