Копнеж
А как отчаяно се свива малкото сърце,
душата детска как тъжи.
И ритъм как забързва, когато види те за миг поне.
Тупти немирно, блъска се в моите гърди.
Покой отдавна не знае,
спокойствието отне му ти за миг,
за теб не спира да мечтае,
нощта раздира то със своя вик!
Отчаяно кръвта се блъска
в стени на вени тънки и прозрачни.
И дъждът свирепо пръска,
в нощи дълги, обгърнати от сенки мрачни.
Необходимост, нужда да обичам,
както цветето вода зове.
Приеми ме, аз на себе си приличам,
Обичай ме... за ден поне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кати Петкова Всички права запазени
