Копнеж
А как отчаяно се свива малкото сърце,
душата детска как тъжи.
И ритъм как забързва, когато види те за миг поне.
Тупти немирно, блъска се в моите гърди.
Покой отдавна не знае,
спокойствието отне му ти за миг,
за теб не спира да мечтае,
нощта раздира то със своя вик!
Отчаяно кръвта се блъска
в стени на вени тънки и прозрачни.
И дъждът свирепо пръска,
в нощи дълги, обгърнати от сенки мрачни.
Необходимост, нужда да обичам,
както цветето вода зове.
Приеми ме, аз на себе си приличам,
Обичай ме... за ден поне!
© Кати Петкова All rights reserved.
