26.01.2012 г., 9:58

Копнеж

1K 0 0

Очите си затварям -

отново тебе виждам,

усмихвам се широко

и започвам да мечтая -

за теб, за мен, за нас.

Дори и толкова далечен,

дори и малко непознат - 

знам, че можехме с тебе

да изживеем нашия

вълшебен свят.

Там, където няма нищо забранено,

там, извън всички норми, правила,

далеч от всичко и всички -

само ние и онази сладка тишина.

Аз щях да те обичам

както никой досега,

да ти дам цялата си доброта,

а ти да ме копнееш силно,

да гледаш в моите очи

и да виждаш всичко,

без което не можеш да живееш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...