Jan 26, 2012, 9:58 AM

Копнеж

  Poetry » Love
1K 0 0

Очите си затварям -

отново тебе виждам,

усмихвам се широко

и започвам да мечтая -

за теб, за мен, за нас.

Дори и толкова далечен,

дори и малко непознат - 

знам, че можехме с тебе

да изживеем нашия

вълшебен свят.

Там, където няма нищо забранено,

там, извън всички норми, правила,

далеч от всичко и всички -

само ние и онази сладка тишина.

Аз щях да те обичам

както никой досега,

да ти дам цялата си доброта,

а ти да ме копнееш силно,

да гледаш в моите очи

и да виждаш всичко,

без което не можеш да живееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...