Копнеж
Ти тръгваш в тъмнината,
а в стаята, след тебе,
трепери тишината -
нощта крила разпери.
А аз, все тъй, бездумно
споделям със звездите,
и тихичко, безшумно
търкулват се сълзите.
Отново ги преглъщам,
а искам да се смея!
В съня си те прегръщам -
в илюзия живея.
Ръцете ти сънувам
по тялото си жарко,
очите ми целуваш,
но само сън е...
жалко!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
