Dec 5, 2011, 3:19 PM

Копнеж

  Poetry » Love
985 0 11

Ти тръгваш в тъмнината,

а в стаята, след тебе,

трепери тишината -

нощта крила разпери.

А аз, все тъй, бездумно

споделям със звездите,

и тихичко, безшумно

търкулват се сълзите.

Отново ги преглъщам,

а искам да се смея!

В съня си те прегръщам -

в илюзия живея.

Ръцете ти сънувам

по тялото си жарко,

очите ми целуваш,

но само сън е...

жалко!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...