17.05.2017 г., 6:53

Копнеж

574 0 3


 

 

Копнеж

 

Все теб очите търсят да те видят

и все за теб сърцето ми копнее!

Ръцете търсят теб да те прегърнат

и пак за теб душата ми линее!

 

Минават дните като тежко бреме,

минутите се нижат и летят.

Дали ще спре безжалостното време

или безкрайно те ще се въртят?

 

Ще срещнеш друг и сигурно тогава

щастлива ще си с него може би?

Със друга аз ще почна отначало,

но тази друга няма да си ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...