May 17, 2017, 6:53 AM

Копнеж

  Poetry » Love
575 0 3


 

 

Копнеж

 

Все теб очите търсят да те видят

и все за теб сърцето ми копнее!

Ръцете търсят теб да те прегърнат

и пак за теб душата ми линее!

 

Минават дните като тежко бреме,

минутите се нижат и летят.

Дали ще спре безжалостното време

или безкрайно те ще се въртят?

 

Ще срещнеш друг и сигурно тогава

щастлива ще си с него може би?

Със друга аз ще почна отначало,

но тази друга няма да си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...