20.05.2017 г., 23:22

Копнеж

886 1 1

Обсебваш до полуда моите мисли

облечена в ефирен бял сатен.

Приближаваш ме с изписана усмивка

и поглед благ, вперен в мен. 

 

Всичко в мен притръпва 

щом докоснеш моята кожа.
И мечтая как върху теб

устни нежно ще положа. 

 

Ще целувам страстно твоите устни

ще съзирам твоите бляскави очи. 
Ще се любуваме на вечерните звезди

под звука на морските вълни. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Велинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...