20.05.2017 г., 23:22

Копнеж

879 1 1

Обсебваш до полуда моите мисли

облечена в ефирен бял сатен.

Приближаваш ме с изписана усмивка

и поглед благ, вперен в мен. 

 

Всичко в мен притръпва 

щом докоснеш моята кожа.
И мечтая как върху теб

устни нежно ще положа. 

 

Ще целувам страстно твоите устни

ще съзирам твоите бляскави очи. 
Ще се любуваме на вечерните звезди

под звука на морските вълни. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Велинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...