Искам да те гледам,

притихнала в тъмнината,

на фона на сенките на свещта,

танцуващи романтично на стената.

Как съзерцаваш ме нежно,

как светлината се отразява в очите ти небрежно.

Вглъбен, от мислите си окрилен

и отдал настоящето си само на мен.

С коси разрошени и лице от коприна,

красив, изваян, като шедьовър от картина.

Искам да те виждам,

притихнала в обещание,

на фона на ласка любовна

и с вкус на предишно разочарование.

Как сваляш дрипите от миналото свое,

останал гол, само по същността си истинска

и по белези, нанесени от фалшиви герои,

които и теб, както мен, настървено разкъсваха.

Да си кажем в очите кой какво търси, от какво има нужда.

Да съградим истината наша, да не вярваме на чужда.

Искам да те усещам,

притихнала в тишината,

на фона на цигулка замечтана,

рисуваща с ноти по телата.

Как в твоята душа гори страстта.

Как във мен жажда за живот разпалват

твоята искреност, ранимост и доброта.

За бъдеще няма да мислим, то е заблуда.

Имаме само теб и мен, и любовта,

и единствено този миг съществува.

Искам да те чувствам,

притихнала в очакване,

на фона на полъха на вятъра,

носещ аромат на душевно сближаване.

Как докосваш по кожата ми всяка клетка.

Как обичаш силно и завинаги в клетва.

И знам, не си идеален,

нито пък си перфектен,

но на мен такъв си ми съвършен

и най-вероятно само в сънищата ми сътворен.