Копнеж
Искам да те гледам,
притихнала в тъмнината,
на фона на сенките на свещта,
танцуващи романтично на стената.
Как съзерцаваш ме нежно,
как светлината се отразява в очите ти небрежно.
Вглъбен, от мислите си окрилен
и отдал настоящето си само на мен.
С коси разрошени и лице от коприна,
красив, изваян, като шедьовър от картина.
Искам да те виждам,
притихнала в обещание,
на фона на ласка любовна
и с вкус на предишно разочарование.
Как сваляш дрипите от миналото свое,
останал гол, само по същността си истинска
и по белези, нанесени от фалшиви герои,
които и теб, както мен, настървено разкъсваха.
Да си кажем в очите кой какво търси, от какво има нужда.
Да съградим истината наша, да не вярваме на чужда.
Искам да те усещам,
притихнала в тишината,
на фона на цигулка замечтана,
рисуваща с ноти по телата.
Как в твоята душа гори страстта.
Как във мен жажда за живот разпалват
твоята искреност, ранимост и доброта.
За бъдеще няма да мислим, то е заблуда.
Имаме само теб и мен, и любовта,
и единствено този миг съществува.
Искам да те чувствам,
притихнала в очакване,
на фона на полъха на вятъра,
носещ аромат на душевно сближаване.
Как докосваш по кожата ми всяка клетка.
Как обичаш силно и завинаги в клетва.
И знам, не си идеален,
нито пък си перфектен,
но на мен такъв си ми съвършен
и най-вероятно само в сънищата ми сътворен.
© Ваня All rights reserved.
