Сама стоя на прага на смърта си.
Не чувам тътен от лудешки смях,
загубих в тоз живот аз любовта си
и сторих безпощаден, безсърдечен грях.
На зла съдба съм се обрекла,
сама в живота да вървя,
по вятъра съм се увлякла
и по него аз скърбя.
И тичам, гоня го, не спирам
в тъмна нощ и във студа,
а в душата си умирам -
усещам болка от леда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация