Копнеж
Сама стоя на прага на смърта си.
Не чувам тътен от лудешки смях,
загубих в тоз живот аз любовта си
и сторих безпощаден, безсърдечен грях.
На зла съдба съм се обрекла,
сама в живота да вървя,
по вятъра съм се увлякла
и по него аз скърбя.
И тичам, гоня го, не спирам
в тъмна нощ и във студа,
а в душата си умирам -
усещам болка от леда.
И гоня го,
но той не спира, не поглежда ме дори,
и моля го,
а той поглежда и... пак по пътя си върви.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Йотовска Todos los derechos reservados
