tedinkata (Теодора Йотовска)
5 8
8 июн. 2006 г., 21:21

Копнеж 

  Поэзия
797 0 3

Сама стоя на прага на смърта си.
Не чувам тътен от лудешки смях,
загубих в тоз живот аз любовта си
и сторих безпощаден, безсърдечен грях.

На зла съдба съм се обрекла,
сама в живота да вървя,
по вятъра съм се увлякла
и по него аз скърбя.
И тичам, гоня го, не спирам
в тъмна нощ и във студа,
а в душата си умирам -
усещам болка от леда.

И гоня го,
но той не спира, не поглежда ме дори,
и моля го,
а той поглежда и... пак по пътя си върви.

© Теодора Йотовска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??