Копнеж
А как хубаво беше! –
стихийно безвремие от смях и надежди,
нестихващи блянове и любовни копнежи.
Мигове чакани - очарователни, нежни
и блянове - истински, чувствени, вечни
А сега –
Така безумно студено е!
Сиво, измислено, стъклено време!
А как искам отново усмивка да даря на деня! –
и да си върна света от емоции,
който безмълвно изчезна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деяна Всички права запазени
