А как хубаво беше! –
стихийно безвремие от смях и надежди,
нестихващи блянове и любовни копнежи.
Мигове чакани - очарователни, нежни
и блянове - истински, чувствени, вечни
А сега –
Така безумно студено е!
Сиво, измислено, стъклено време!
А как искам отново усмивка да даря на деня! –
и да си върна света от емоции,
който безмълвно изчезна...
© Деяна All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
