А как хубаво беше! –
стихийно безвремие от смях и надежди,
нестихващи блянове и любовни копнежи.
Мигове чакани - очарователни, нежни
и блянове - истински, чувствени, вечни
А сега –
Така безумно студено е!
Сиво, измислено, стъклено време!
А как искам отново усмивка да даря на деня! –
и да си върна света от емоции,
който безмълвно изчезна...
© Деяна All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
