Jul 5, 2006, 4:32 PM

Копнеж 

  Poetry
968 0 6



А как хубаво  беше! –

стихийно безвремие от смях и надежди,

нестихващи блянове и любовни копнежи.

Мигове чакани - очарователни, нежни

и блянове - истински, чувствени, вечни

 

А сега –

Така безумно студено е!

Сиво, измислено, стъклено време!

 

А как искам отново  усмивка да даря на деня! –

и да си върна света от емоции,

който безмълвно изчезна...

 

© Деяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??