5 jul 2006, 16:32

Копнеж 

  Poesía
970 0 6



А как хубаво  беше! –

стихийно безвремие от смях и надежди,

нестихващи блянове и любовни копнежи.

Мигове чакани - очарователни, нежни

и блянове - истински, чувствени, вечни

 

А сега –

Така безумно студено е!

Сиво, измислено, стъклено време!

 

А как искам отново  усмивка да даря на деня! –

и да си върна света от емоции,

който безмълвно изчезна...

 

© Деяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??