Копнеж по Бет
974
0
0
...миcлите ми са при тебе ден след ден,
а теб те няма пак до мен.
Нуждая се от твойта нежност и топлина,
тъй както всички от въздух и светлина.
Когато заедно сме аз и ти
и времето започва бързо да лети...,
а любовта ме прави пак да бъда аз,
тоз който може и бурите да спре завчас...
...тогава губя почва под краката
и сме само ние на земята...
и сме в друго измерение тогаз
и нищо друго не важи за нас!
Правиш ме уверен и щастлив,
желан, обичан, силен и ревнив.
И друга никоя не може с теб
да се сравнява, мила моя Бет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Андреев Всички права запазени
