22.04.2008 г., 7:46

Копнежно

903 0 16
Природата - копнежно нежен цвят,
а ти си пламък, пламнал в моя свят!
Тя - мила и любезна женственост,
ти - мъжка дума и божественост!

Природата - копнежния боязън,
а ти си леден камък разтопяван.
Тя  - пътят чисто съзерцаван,
ти - къс хартия, от мен повяван.

И аз и ти - копнежно неразцъфнали,
дали вечнозелени сме се пръснали...
Събудени сме - пъпки неразпукнати
и оживени росни пръски рукнати...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...