Този нестихващ копнеж, който в душата ми тлее.

Който ме кара едновременно да плача и да се смея.

Който светът ми преобръща наопаки и такава радост ми носи.

Този копнеж да бъда до тебе,

без много въпроси,

Да се разтопя на устните ти

и да светя с най-щастливия пламък.

Този така болезнен копнеж,

и знанието, че не можем пак двамата тихо да се преоткрием.

Този луд копнеж по тебе, дето ме държи жива.

Целувай, любов устните ми тъй пламенно, дръзко.

Сто пъти в ръцете ти падах и пак там възкръсвах.

Сто пъти яростно те отричах,

Мразех те, а всъщност.. те обичах,

До болка, до отчаяние.

Този копнеж който пазя в мене е лудост.

Ала е лудост за двама.

© П.В.