Nov 22, 2019, 3:24 PM

Копнежът в мен

  Poetry
900 0 0

Този нестихващ копнеж, който в душата ми тлее.

Който ме кара едновременно да плача и да се смея.

Който светът ми преобръща наопаки и такава радост ми носи.

Този копнеж да бъда до тебе,

без много въпроси,

Да се разтопя на устните ти

и да светя с най-щастливия пламък.

Този така болезнен копнеж,

и знанието, че не можем пак двамата тихо да се преоткрием.

Този луд копнеж по тебе, дето ме държи жива.

Целувай, любов устните ми тъй пламенно, дръзко.

Сто пъти в ръцете ти падах и пак там възкръсвах.

Сто пъти яростно те отричах,

Мразех те, а всъщност.. те обичах,

До болка, до отчаяние.

Този копнеж който пазя в мене е лудост.

Ала е лудост за двама.

© П.В.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...