Нелепо е! Светът умира всеки миг,
тревожността превземащо расте.
Утеха търси падащия, болен вик,
палитрата е цветна но чернее. Боде
в душата, а листа тъмнее, сгърчен лик
и времето на Истината да се изрече
може би е днес. Може би…
Под меча съм застанала в сълзи обляна,
да мълча не мога – времето изтича,
грехът навлезе като тъмночерна пяна.
Попи дълбоко в душите, в мислите отича,
подмолно шмугна се в стъклата във „премяна” ...