Копнея да рисувам днес в топли цветове
Нелепо е! Светът умира всеки миг,
тревожността превземащо расте.
Утеха търси падащия, болен вик,
палитрата е цветна но чернее. Боде
в душата, а листа тъмнее, сгърчен лик
и времето на Истината да се изрече
може би е днес. Може би…
Под меча съм застанала в сълзи обляна,
да мълча не мога – времето изтича,
грехът навлезе като тъмночерна пяна.
Попи дълбоко в душите, в мислите отича,
подмолно шмугна се в стъклата във „премяна”
от лъжи вероломно Истината да отрича.
Боли и тъжно е, но може би...
Отровно днес линее, посивяла е душата.
Смъртта по стъпките ѝ кръвожадна я отвежда
в огнената яма в пропастта на самотата.
А тя дете с очи в Светлината, която я повежда
в Единствения път, в цвета на Свободата
към покаяние, към кръста, към вечната надежда.
....
Една красива птица рее се във небесата,
платното бяло в облаците се разстели.
В палитрата изгряха цветовете на дъгата,
а цветовете от дъха на небесата са приели.
© Мария All rights reserved.
