Коприната е плат за луди...
Омръзна ми от ниски по̀лети,
и взорът ми по най-високото,
където Го̀спода го молех,
а грешно карах през просото...
Омръзнаха ми пеперудите.
(и шепота на жадни устни).
Коприната е плат за луди.
(Калта в ушите не е вкусна).
Омръзна ми да съм дъждовен.
Омръзнаха ми всички облаци.
И всякога да съм възможен -
причина за душевни болести...
Сега бих искал свободата си -
крила без опит за летене.
История - чудата, истинска,
но не и чудна толкова за мене...
Една любов без грам горчиво,
която носи блага вест.
Такава - да се чувствам живо,
и някак да ми е по-лесно.
Омръзна ми да бъда лошият.
Омръзна ми да съм отчаян.
Какво е толкова пък пошло,
да изживееш първо краят,
и да остане безметежното -
това усещане за нещо хубаво,
отново влюбен до небрежност,
и да остана нежен и уютен...
Стихопат.
/Danny Diester/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
