12.03.2011 г., 17:46

Корабокруширал кораб

900 0 1

 

Нека хлапачка ме наричат,

дори и уличница дръзка,

че при теб отново идвам

да запазя старата ни връзка.

 

Нека бъда наивницата жалка,

която се надява още тайно,

че може пак да я обичаш.

Но защо така? Незнайно...

 

Нека бъда бури, урагани,

нека да залея всички брегове.

Ще се превърна в морска пяна,

за да пребродя всички светове.

 

Ще съм корабокруширал кораб

в твойте дълбини зелени.

Безнадеждно удавена вовеки

с хиляди мечти ранени...

 

Нека никой да не ме намира,

като съкровище потънало да съм.

А може би някой ден ще кажа,

че разказаното станало е сън.

 

И нека ме преследва всяка нощ,

безспирно, неуморно да ме гони,

че само в него ще те виждам,

а после губя се в пътища милиони.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...