29.12.2007 г., 20:32

Корабът

682 0 1
 

Повява вятърът в платната сиви,

потъва корабът, остават само те,

развяват се като сребристи гриви,

морето - сиво, слънцето - пече...

Потъва мачтата с последната надежда,

потъват спомени за чакания бряг,

потъва корабът - към дъно неизбежно,

Потъва той- понесен в друг, нов бяг...

Изчезват спомени за красоти и хора,

макар и празен да е корабът сега.

Изпратен е той сякаш във затвора,

безброй години - без да види бряг.

Потъва корабът, след него и платната,

под полъха на лекия ветрец,

И колко бури, колко силен вятър,

не ще обгръщат скелета му веч...

Потъва корабът, но все пак ще изплува,

и спомени отново ще събуди,

сега за лекия, утринен вятър сънува...

И за звездите - като изумруди.

Потъва корабът, платното се издува,

но някой някога ще го разбуди...

Покри се мачтата във дълбините,

платната вече вятъра не дишат,

а може би в безкрайния поток на дните

ще зърне корабът угасваща зорница,

ще види слънцето, как мрака пак прогонва,

и чайките - прелитащи отгоре,

на бряг бленуваната котва,

И пак със вятъра платното му ще спори!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Потъва корабът, платното се издува,

    но някой някога ще го разбуди...

    Покри се мачтата във дълбините,

    платната вече вятъра не дишат,"

    Красиво е!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...