Dec 29, 2007, 8:32 PM

Корабът

  Poetry
683 0 1
 

Повява вятърът в платната сиви,

потъва корабът, остават само те,

развяват се като сребристи гриви,

морето - сиво, слънцето - пече...

Потъва мачтата с последната надежда,

потъват спомени за чакания бряг,

потъва корабът - към дъно неизбежно,

Потъва той- понесен в друг, нов бяг...

Изчезват спомени за красоти и хора,

макар и празен да е корабът сега.

Изпратен е той сякаш във затвора,

безброй години - без да види бряг.

Потъва корабът, след него и платната,

под полъха на лекия ветрец,

И колко бури, колко силен вятър,

не ще обгръщат скелета му веч...

Потъва корабът, но все пак ще изплува,

и спомени отново ще събуди,

сега за лекия, утринен вятър сънува...

И за звездите - като изумруди.

Потъва корабът, платното се издува,

но някой някога ще го разбуди...

Покри се мачтата във дълбините,

платната вече вятъра не дишат,

а може би в безкрайния поток на дните

ще зърне корабът угасваща зорница,

ще види слънцето, как мрака пак прогонва,

и чайките - прелитащи отгоре,

на бряг бленуваната котва,

И пак със вятъра платното му ще спори!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Потъва корабът, платното се издува,

    но някой някога ще го разбуди...

    Покри се мачтата във дълбините,

    платната вече вятъра не дишат,"

    Красиво е!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...