19.03.2005 г., 0:11

Корабът потъва

1K 0 1
И двамата знаем -
краят е близо..
Корабът бързо потъва
в океан от печал.
Но няма страх във очите,
няма и паника,
има само безсилие.
Корабът потъва,
а никой не бърза
да избяга,
да доплува
до отсрещния бряг..
..чакаме кротко..
в агония.
И двамата знаем -
връщане няма.
И до болка
стискаме си ръце.
Но краят е тук.
Любовта ни е мъртва...
..Само траурният флаг 
душите заедно още крепи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...