Корен на смокиня
Зарови лятото
под корен на смокиня
разтърсващ спомен
за горещи нощи,
едно докосване,
една прозрачност синя
и страст,
която силно пари още...
Зарови в пясък
край морето лятото
изгарящ спомен
за тела извити,
за устни
и за тръпки непознати,
за шепнещия ромон на вълните...
Зарови някъде
така дълбоко лятото
това желание
за луда ненасита,
че то до днес се крие във недрата ни -
обсебило завинаги душите...
Зарови лятото...
Какво остана всъщност?
Какво ли има то да крие още?
А и защо?
Нали ще се завръща
пак някой ден - с омайните си нощи...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
