10 ago 2010, 12:56

Корен на смокиня

1.1K 0 11

 

 

 

Зарови лятото

под корен на смокиня

разтърсващ спомен

за горещи нощи,

едно докосване,

една прозрачност синя

и страст,

която силно пари още...

 

 

Зарови в пясък

край морето лятото

изгарящ спомен

за тела извити,

за устни

и за тръпки непознати,

за шепнещия ромон на вълните...

 

 

Зарови някъде

така дълбоко лятото

това желание

за луда ненасита,

че то до днес се крие във недрата ни -

обсебило завинаги душите...

 

 

Зарови лятото...

Какво остана всъщност?

Какво ли има то да крие още?

А и защо?

Нали ще се завръща

пак някой ден - с омайните си нощи...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зарови лятото...
    Какво остана всъщност?
    Какво ли има то да крие още?

    В това е тръпката, че не знаем...за да очакваме и неочакваното...за да мечтаем!!! Да ни държи живи, за да е интересно...да доживеем до другото лято, което може би...

  • Роден за поезия.Харесах!
  • Чудесно смокиново лято!
  • Зарових...за да изровя пак!Без значение кога,все някога!Поздрав за разкошотийката!
  • Много ми хареса този стих! Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...