Корен за птица
Посрещам деня си пак в рима.
Вграждам стиха си в картина.
А аз съм птицата в нея.
Безпризорна тъга
капе тихо
от листата на кестен.
От клоните му
топчици падат
в бодлива премяна.
Туп... туп... туп -
капят сърчицата им,
а есента им приглася.
Осиротяват листата
без песента на косове...
Все по-неподредено ми е
в гнездо от думи...
Търся корена си -
нищо, че съм птица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
