12.02.2009 г., 0:24 ч.

Корен за птица 

  Поезия
791 0 18

 

Посрещам деня си пак в рима.

Вграждам стиха си в картина.

А аз съм птицата в нея.

Безпризорна тъга

капе тихо

от листата на кестен.

От клоните му

топчици падат

в бодлива премяна.

Туп... туп... туп -

капят сърчицата им,

а есента им приглася.

Осиротяват листата

без песента на косове...

 

Все по-неподредено ми е

в гнездо от думи...

Търся корена си -

нищо, че съм птица.

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??