Корени на бъдещия свят /On line със Cefules/
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
Превръща планините из корен.
Лъкатушещи пътеки сме
които,
в най-светлите си точки
се допират.
Дълбаят времето!
Като след оран,
ухае много силно на живот!
А мислите и страстите ни -
семена са,
покълнали във времето
растат!
Додето съществуваме
се сеем
и корен сме на бъдещия свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени