31.05.2005 г., 7:49 ч.

Корени на бъдещия свят /On line със Cefules/ 

  Поезия
770 0 4
Йов 28:9
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
Превръща планините из корен.

Лъкатушещи пътеки сме
които,
в най-светлите си точки
се допират.
Дълбаят времето!
Като след оран,
ухае много силно на живот!

А мислите и страстите ни -
семена са,
покълнали във времето
растат!
Додето съществуваме
се сеем
и корен сме на бъдещия свят.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??