13.08.2014 г., 15:11

Кореспонденция

443 1 2

                                       Кореспонденция

 

                       -     Аз  се  върнах  от  Атина,

                       Че  мъжът  ми  пък  е  в  Рим.

                       Може  даже  догодина 

                       Да  изпратя  моя  син.

 

                       Брат  ми  много  е  доволен.

                       Две  години  е  в  Мадрид.

                       Знаеш  колко  е  способен,

                       А  какъв  пък  е  на  вид!

 

                      Икономика  завърши.

                      Стана  после  журналист,

                      Но  дотука  всичко  свърши.

                      Нищо,  че  е  напорист.

 

                      Ферма  някаква,  където

                      Се  отглеждат  100  коне  -

                      Там  ще  вземе  и  детето –

                      Да  са  заедно  поне.

               

                      Моята  сестра  я  взели

                      В  Португалия  била.

                      Портокали  там  берели.

                      Пиши  -  в  някакви  села.

 

                      Братовчедката  ми  Кета

                      Е  във  Франция  от  май.

                      Ала  шанс – съдба  проклета  -

                      Болна  е  по  бащин  край.

 

-         Мила,  ако  си  решила                                 

                     Някъде  да  се  роиш,

                     Туй  гнезденце  що  си  свила,

                     Бутай  без  да  се  боиш!

 

                     Фирми  уж  легални  има,

                     Нелегални  -  колко  щеш.

                     Вземат  ти  пари  за  трима.

                     После  ядове  береш...

 

                     Ти  внимавай!  Много  лъжат.

                     Уж  е  всичкото  „О,  кей!”,

                     А  те  тръшнат  и  заминат.

                     После  вятърът  те  вей...

 

                     А  в  България  вий  как  сте  -

                     Още  ли  върлува  глад!

                     Министри  нови  си  избрахте  -

                     Правителство  да  завъртят.

 

                     Изборите  наближават.

                     Зряло  времето  дойде.

                     Никак  вий  не  се  плашете,

                     А  вземете  се  в  ръце!

 

                    -     Аз  не искам  да  те  стряскам,

                    Ала  тука  сме  в  беда.

                    Страшно  ми  е  да  го  казвам  -

                    Мутрите  са  във  властта.

 

                    Здравето  е  търговия.

                    Депутати  -  без  морал.

                    Професорите  -  на  сергия.

                    Братът  брата  си  продал.

 

                    Наркотрафиканти  бродят –

                    Колят,  бесят  със  замах.

                    Слепи  лидери  ни  водят

                    И  държавата  е  в  крах.

 

                    Бог  единствен  ни  остава.

                    Само  Той  ще  ни  спаси.

                    Да  се  молим  до  забрава

                    И  дано  да  ни  прости!

                   

                    

 

1

                                       

 

                    

                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно и вярно...
  • По-скоро посланието трябва да е, ние ще се вземем в ръце и ще се спасим, че българинът отколе знае: "Неволята учи!'. Пъстра картина на родните мъки си нарисувала, Стойна! Радвам се че има такива хора.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...