Корида
Като хинин горчи на гърлото обидата
и пръстите се свиват ядно на пестник.
Изтласкват те, като говедо, на Коридата
и вместо мъж, превръщаш се в обречен бик.
И ти безпомощно замахваш със рогата си...
Не искаш от убийците си да умреш!
Нахвърляш се към тях и към Съдбата си...
От яд като животно диво заревеш!
А публиката все хихика по трибуните,
какво, че среща края си един от тях!?
О, ще дюдюкат на борбата му маймуните, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация