14.08.2022 г., 12:12  

Корморан и Пеликан

552 3 14

Край пясъчните дюни до Созопол,

в тръстиката на мътната река,

когато юни стана страшно топъл

и жабите закрякаха в калта,

 

в реката кацна група корморани.

Разходиха се в близката гора.

И заедно със ято пеликани

си вдигнаха в тръстиките гнезда,

 

А там, една красива Корморанка

се влюби във чудесен Пеликан!

Гнездо си свиха под приятна сянка

сред клоните на близкия яблан.

 

Залюбиха се, без излишни драми.

Набързо си направиха деца:

Три чудни - корморано-пеликани

се сгушиха под техните крила.

 

Те мигом се строиха в две редици

и ревнаха в гнездото да ядат!

Три чисто голи, много редки птици

под сянката умираха от глад!

 

И таткото… се втурна да работи:

Да носи на семейството храна.

Ловуваше в морето дребни шпроти*
за своите невръстни три деца.

 

Пък майката, започна да гладува:

Излишни килограми да топи.

Взе всеки ден активно да спортува:

Красива… с Пеликана да лети!

 

А след като децата през октомври 

политнаха порастнали на юг,

и двамата - сред жълтите корони

останаха под дъждовете тук.

 

Отказаха да литнат, като всички,

отделно във различните ята.

В любимото гнездо, те се обичаха!

Не искаха да свърши, Любовта!

 

 

*шпроти - цаци

 

Юри

Йовев

Август

2022 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миночка! 😊🌹
    Петьо, понеже се бургазлия и обичаш морската храна, след малко качвам един кулинарен подарък за теб. 😀
  • Хареса ми, Юрка! Шпрот = цаца, ха, спомних си! И копърка също. “Цаца” на гръцки означава няма да кажа какво, че тук има много моралисти. 😊👍
  • Много хубав и щедър на емоции стих, хареса ми Юри, много ми хареса!
  • Таня! 😊🌹
  • Днес е ден на невероятните стихове!
    Благодаря и на теб, Юри!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...