Преди тук било е море,
скали под водата са спели,
и пак ще бъде, щом умре
светът ни под вълните бели.
Навред се ширят градове –
затвори от метал и камък,
и мислим се за богове,
щом в дланите ни грее пламък.
На всяка твар сме господари –
кошмар и мрак, и страх, и гибел,
на светлината – тъмничари
във свят ограбен и загинал...
© Задгробник Евотош Всички права запазени